Митове

Все още съществуват различни митове, предрасъдъци спрямо посещенията при психолог, ето някои от тях:

Мит 1: Само психично болните хора, хората с диагноза ходят на психолог.

Тук все още съществува вярването, че за да се отиде на психолог, човек трябва да е „ненормален“, да има сериозно психично заболяване или пък психологът ще постави някаква диагноза.

Това не е така. Психологът не поставя диагнози и това не е неговата работа.

Много често психологическите консултации са насочени към въпроси като какъв е смисъла на живота, как да се справя с различни страхове, как да премина по – лесно през определена житейска криза, как да имам по – пълноценни отношения с околните и много други. Тези въпроси показват по – скоро, че човек разсъждава за вътрешно емоционалния си свят и иска да подобри нещо в живота си и не е задължително да е свързано с психиатрично заболяване.

Мит 2: Да ходиш на психолог е срамно, психолог посещават само слаби хора, които не могат да се справят сами с проблемите си.

Често емоционалните, междуличностните или когнитивните затруднения, които срещаме се възприемат като провал или слабост на характера. Свикнали сме сами да се справяме с проблемите си – да не казваме на никой или да споделим на приятели. Често процесът на „самолечение“ минава през различни зависимости – алкохолна, наркотична, хазартна.

Ако не можем сами да преодолеем проблемите си, това се тълкува като слабост и по този начин посещенията при психолог са стигматизирани като решение за слаби хора.

Всъщност, именно по – силните хора се обръщат към психолог, когато усетят, че искат да променят нещо в живота си или се намират в ситуации и кризи, с които не могат да се справят сами. Това показва, че човек взима мерки за собственото си психично здраве, търси варианти, решения. Това е признак за повече сила, отколкото чакането проблемът да отмине от само себе си или пасивно да буксуваме на едно място.

Психологът ще ви помогне по – лесно да преминете през тези кризи. Той няма да ги излекува или премахне, но заедно ще откриете нови начини за справяне, които с времето ще стават така близки до вас, че ще може да ги прилагате сами.

Както когато сме болни, или сме счупили ръка или крак, знаем, че е тежко и ни боли и отиваме на лекар, за да ни прегледат, превържат и да ни помогнат по – ефикасно да се излекуваме.

Каква е причината да обръщаме внимание на физическото си здраве, а на психическото не толкова ? И двете са еднакво важни за пълноценно и щастливо съществуване, за водене на качествен живот.

Мит 3: Психологът ще ме разпитва предимно за родителите ми и ще сведе всичко до проблеми в детството.

В психологическото консултиране и психотерапията има различни стилове на работа.

Именно за това психолозите и терапевтите се различават помежду си в зависимост от подхода им към човеашкото страдание и разбиранията за причините, които го пораждат.

Съществуват различни психотерапевтични методи: психоанализа, психоаналитична психотерапия, когнитивно-поведенческа, краткосрочна терапия, психодрама, позитивна терапия, фамилна терапия и др.

В зависимост от обучението на психолога, той избира парадигмата, през която ще работи и как съответно ще протича консултирането с клиентите му.


Някои школи се фокусират върху моментната криза, проблеми, които сега човек преживява, без да изследват как се е стигнало до тук или да се ровят в миналото.


Други парадигми, както и тези, през които работя аз – психоаналитична, психодраматична, системна – са по – дълбинни, наричаме ги психодинамични.

В моята работа се обръща внимание на миналия опит на клиента, което включва детските преживявания, спомени, както и значими житейски събития от миналото.

Това връщане, тази информация е необходима за да разберем заедно защо реагирате по определен начин, защо изпитвате точно тези емоции, какви са стратегиите ви за справяне или навиците, които сте си създали.

Причината да се разглежда миналото е свързана с целта да си обясним настоящето и по този начин да успеем да правим позитивни промени в бъдещето.